Колко често получавате усмихната емотка във формално писмо? :)
Колко често ви дразни?

Установих, че съм изградил непоносимост към невинната икона, пардон, компилация от символи, будеща у мен чувства на вина.
Вина, че ми пука; че се засягам от прекомерното й ползване.

Игнорирайки факта, че към момента ползуването й във формална среда е станало почти наложително, понеже вокусът е, че не се ли усмихваш, някак можеш да нараниш отсреща.

Окей, да кажем, че смятам, че великото смайли се е превърнало в де факто метода за одобрение, вежливост. Употребата му в неформална среда ме кара да подскачам. От ярост.
Може би другата причина е безличното отбиване на номер.
Неколкократно предпочитам израза "к", най-вече заради хумора. Усмавката е не просто отбиване на номер, тя е лицемерно изчистване на съвестта. Вмъкнала се е като уред за хладнокръвна беземоционална конфронтация.

Може да бъде срещната и като коз при решаване на спорове. Всеки път, в който аргументът е придружен от усмивка, спорещият, сякаш хилейки се насреща ти, припомня колко безсмислен е спорът и колко настойчиво тезата на първия е по-права и вярна; толкова грешиш, че става смешно.

Насред всичко това емотиконата ще бъде презирана за връзката си със снизходителното държание. Усмиващият се смята, че "разчупва леда", че успокоява втория, че помага в борбата с неспиращата битка срещу величието му. Ти си толкова притеснен, че беглата, нищожна гримаса трябва да те накара да се почувстваш по-добре. Да се усмихнеш.

Да, приеми всичко за весело, за приятно и несериозно. Усмихвай се лекомислено и лицемерно.

TL;DR
:) vs c: